Депутатите за пореден път приеха без обсъждане и без анализ на последствията от поредните законови промени, с които рискуват да затрият цели бизнеси. Приетите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) въвеждат огромни глоби, ако определен кръг чужденци притежават акции в компании, собственици на земеделска земя.

На пръв поглед всичко е ок – защитаваме българската земя от офшорки. Вместо да глобява офшорките обаче, държавата ще наказва българските компании, които имат чуждестранни акционери. При това… обхватът на забраната далеч надхвърля офшорките – тя важи за инвеститори от всички страни извън Европейския съюз и Европейската икономическа общност. И ако за частни компании е по-възможно в предвидения от закона срок да изчистят акционерната си структура от такива собственици, то за публичните дружества, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса, това е невъзможно. Публичните дружества нямат контрол над това кой купува акциите им на фондовата борса. Те нямат информация за това в реално време, а дори и да разберат – нямат никаква власт да накарат съответния „нежелан” акционер да продаде акциите си.

Първоначално промените в закона са предвиждали изключение за публичните дружества. В последния момент обаче той е гласуван без това изключение. Така с приетите промени българските публични компании ще се озоват в позицията да са виновни без вина, защото технически във всеки един момент чуждестранно лице може да купи техни акции. Глобата обаче ще се плаща от българската компания, а не от чужденеца, който е купил от акциите й. Така се създава правен абсурд, който може да се сравни със ситуация, в която на чуждестранните шофьори в България се забранява изпреварването, но ако те изпревари чужденец – глобата плащаш ти.

Освен очевидния абсурд обаче, с промените в закона се рискува да се съсипе не един бизнес. По данни на Българска фондова борса, компании с капитализация над 1,5 млрд. лв. ще бъдат засегнати от тази промяна, а това е повече от една четвърт от капитализацията на тридесетте най-големи дружества на БФБ. Редица публични компании притежават земеделска земя – част от тях я използват за отглеждане на продукти, които използват пряко в бизнеса си (примерите са най-вече от аграрния сектор, туристическия и фармацевтичния бранш), а за други търговията със земя и отдаването й под аренда е основната им дейност. Ако искат да запазят бизнес модела си обаче, те ще бъдат наказани с огромни глоби – 100 лв. на декар за първо нарушение, 300 лв. на декар ако то не бъде отстранено (въпреки че, както вече бе отбелязано, компаниите нямат механизъм, с който да го отстранят). При това наказанието по никакъв начин не е съразмерно на нарушението – глоба ще се плаща върху всички притежавани земеделски земи, независимо дали офшорки или чужденци притежават 0,1% от компанията или 100% от нея. Така глобите само за няколко месеца могат да доведат до фалит редица компании и до загуба на много работни места.

Освен това, промените в закона създават предпоставки и за „саморазправа” с публични компании от страна на конкурентите им. С отворената си структура, всяка публична компания е уязвима във даден момент някой неин конкурент да й „помогне” да се сдобие с акционер от „забранителния списък”, с което да попадне под ударите на закона. А те, както се вижда от размера на предвидените глоби, ще са в състояние да извадят от играта и най-стабилните дружества.