Промените в Закона за земята ощетяват дребните собственици

Приетите набързо спорни промени в Закона за собствеността и ползването на земеделска земя предизвикаха вълна от негативни реакции и коментари сред инвестиционната общност през последните дни, тъй като промените представляват директен удар върху капиталовия пазар и едни от най-големите и успешни бизнеси в последните години – публичните фондове, които инвестират в земеделска земя, както и редица други успешни компании в сферата на земеделието, туризма, козметиката, фармацията, химическата промишленост и др.

Някои видяха в новите промени прикрит интерес за придобиване на апетитните портфейли от качествена земеделска земя на публичните фондове, други пък заложиха на финансовото невежеството на депутатите в опит да си обяснят случващото се. Но във всеки случай никой не обърна внимание на един още по-голям и сериозен проблем, който тези поправки създават  – косвения ефект на промените върху живота на обикновените хора.

По данни на БФБ публичните дружества притежават около 500 000 дка земеделска земя. За да избегнат ударите на Закона и огромните по-размери санкции, повечето от тези компании ще бъдат принудени да преструктурират бизнесите си. Но за една част от тях това би било доста трудно и би могло да доведе до масови разпродажби на земеделска земя в кратък срок, което непосредствено ще доведе до рязък спад в цената на земята, поради голямото предлагане. Естествено най-големите потърпевши ще бъдат дребните собственици на земя, които в най-честия случай са я придобили чрез наследяване от предишния собственик.

В общия случай става дума за домакинства, за които земята е единствената инвестиция, на която хората разчитат да запази богатството им, а в най-добрият случай и да го увеличи (както се случва в последните години, тъй като цената на земеделската земя растеше).

prodadena-zemya-i-sredna-tsena-na-prodazhva

*Графиката е изготвена на база данни от САПИ

В по-лошия случай земята е основният източник на доходи и прехрана за много семейства по селата и по-малки населени места. Спадът в цената на земите би бил пагубен за тях, тъй като той би повлиял и на размера на рентата, която тези хора получават като собственици на земята. Това е така, защото за едрите земеделски производители ще е по-изгодно да си купят земя от „разпродажбата”, която ще бъдат принудени да направят публичните дружества, отколкото да плащат рента на множество на брой по-дребни собственици на земя по селата.

От друга страна, най-облагодетелствани ще бъдат крупните стопанства, които ежегодно обработват  стотици хиляди декари земя, защото така те ще имат възможността да добият големи масиви земя на по-ниска цена от пазарната. Освен това в бъдеще те ще бъдат и основните играчи на пазара, които ще диктуват правилата и цените, в случай, че големите фондове, които реално раздвижват пазара, изчезнат. В най-екстремния случай може да се стигне до създаването на своеобразен картел от крупни земеделски производители, които да злоупотребяват със своето господстващо положение. Имайки предвид темповете, с които намалява броят на фермите в България през последните години и как все по-голям дял от обработваемата земеделска земя се обработва от все по-малък брой стопанства, може би това не е съвсем нереалистичен сценарий.

broy-zemedelski-stopanstva-v-balgariya

*Графиката е изготвена по данни от Министерство на земеделието и храните

В заключение, всичко това поставя дребните собственици на земя в неизгодно положение, тъй като те няма да могат да оказват никакво влияние на пазара и просто ще са принудени да приемат цената и условията по сделките на големите играчи. Така поредната безумна промяна прикрита зад „добрите” намерения на управляващите да запазят българската земя всъщност  отново ограбва най-слабите и незащитените.

Автор: Mr. Banker
This entry was posted in БФБ on by .
Mr. Banker

За Mr. Banker

Моята мисия е да давам кратки, написани на разбираем език, полезни съвети на хората по отношение на финансовите институции и услугите, които се предлагат както в небанковия, така и в банковия сектори.

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.