През есента на 2014 Европейската централна банка (ЕЦБ) ще поеме функциите на пряк надзорен орган на най-големите банки на Стария континент с цел заздравяване на финансовата и банковата система в Европейския съюз. Подготвяйки се за новата си роля, ЕЦБ инициира мащабен преглед на качеството на активите (AQR – Asset Quality Review) на 128 банкови групи от Еврозоната.

През март тази година стартира финалната фаза на проверката, която ще бъде последвана от важен „стрес тест”, чийто финални резултати се очаква да бъдат публикувани през ноември тази година. Според представители на ЕЦБ, резултатите от текущия преглед ще наложат ново повишение на изискванията за регулаторен капитал като допълнителен буфер за предпазване на банките от фалит.

Проверката на ЕЦБ в България

AQR засяга 8 от 12-те най-големи банки в България – дъщерни компании или клонове на банкови групи от Еврозоната. Това са Уникредит Булбанк, ОББ, Райфайзенбанк, Пощенска банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Алфа Банка – клон България, Пиреос България и СИБанк. На банкова група се проверяват средно около 1250 кредитни файла. Още няма официална информация каква част от тях се пада на българските дружества.

Като значителна част от проверката, експертите ангажирани от ЕЦБ ще следят дали банките оценяват коректно обезпеченията по кредити, което в момента е основната неизвестна в повечето страни на Стария континент. Преди всичко става въпрос за ипотеки върху имоти, чиято пазарна стойност е спаднала в резултат на кризата, като тази промяна не е отразена в целия ѝ размер в балансите на банките.

Недостиг на регулаторен капитал

Два са механизмите, които след оценката на ЕЦБ биха довели до недостиг на регулаторен капитал.

Увеличаване на рисково претеглените активи: За всеки един отпуснат кредит банката трябва да осигури регулаторен капитал като процент от рисково претеглената част на кредитната експозиция (12% в България, 8% в Европа). Според наредбите на БНБ при ипотечните кредити рисково претеглената част на експозицията е по-ниска от самата експозиция към кредитополучателя, ако показателят стойност на имота спрямо експозицията е достатъчно висок. Тоест, когато пазарната стойност на имота падне под определена стойност, рисково претеглената стойност се покачва, а с това и регулаторният капитал, който банката трябва да поддържа.

Начисление на допълнителни провизии: Експозициите на банките към клиенти се класифицират според качеството си в четири групи – редовни (с просрочия до 30 дни), под наблюдение (31-90 дни), необслужвани (91-180 дни) и загуба (над 180 дни). Според наредбите на БНБ експозиции под наблюдение се провизират с минимум 10%, необслужваните – с минимум 50%, а тези, класифицирани като загуба – със 100%. При неблагоприятен резултат от проверката ще се наблюдава миграция от по-благоприятните категории към по-неблагоприятните, което изисква начисляване на допълнителни провизии. Формираната от този разход загуба води до намаляване на капиталовата база на банките.

Последиците за банковия сектор в България

Най-вероятното възможно решение при неблагоприятен резултат от проверката е банките в България да увеличат лихвите и комисионите си, за да компенсират загубите от допълнителнително начислените провизии.

Другият възможен ефект е ограничаване на кредитирането, тъй като банките ще трябва да поддържат повече регулаторен капитал. При текущата ситуация банките-майки от Еврозоната няма да са в състояние да докапитализират българските си дъщерни дружества. В момента дори самите те са по-неликвидни и с по-ниска капиталова адекватност. Физическите лица, например, ще бъдат конфронтирани с по-тежки условия за получаване на жилищен кредит, а бизнес и корпоративните клиенти с по-труден достъп до оборотен капитал и средства за нови инвестиции.

Вероятността новите изисквания на европейските регулаторни органи да се прилагат и от БНБ върху банките с български капитал в следващите години се засилва от факта, че рейтинговите агенции следят въвеждането на новите изисквания в България. Не се изключва те да намалят оценката си за страната, в случай че въвеждането на новите правила не се случи достатъчно бързо. На правната рамка в България се гледа като на един от големите рискове за банковия сектор в момента, заедно с ниския растеж на икономиката, слабото търсене, ограниченото кредитиране и значителния обем лоши кредити.

За да няма негативно отражение на затегнатия регулаторен режим върху развитието на българската икономика в следващите няколко години, Международният валутен фонд съветва в доклада си за България от януари 2014 г. банките да вземат навременни мерки за изчистване на балансите си. Един от възможните варианти е продажбата на лоши кредити и свързаните с тях обезпечения към финансови инвеститори, специализирали се в покупката на такъв тип активи.