Гръцката дългова криза е една от най-разточително разтеглените във времето драми между популистко правителство и решени да действат политически целесъобразно кредитори, но не е прецедент в новата световна история. Аржентина, например, е изпадала в неплатежоспособност по външния си дълг цели 7 пъти от обявяването на независимостта си през 1816 г., като последният такъв случай е от миналата година. Най-видими обаче са паралелите между днешната ситуация в Гърция и фалита на Аржентина от 2001 г., когато страната не успя да изплати 93 милиарда долара държавен дълг към МВФ и остана в историята с най-големия държавен фалит към онзи момент.
Архив на ключова дума: БВП
Все по-ясни сигнали за възстановяване на Европа, но предизвикателствата пред съюза остават сериозни
През второто тримесечие БВП на Еврозоната отбеляза ръст за първи път от година и половина насам. Той обаче е твърде е крехък, за да адресира основните проблеми на стария континент – рекордно високата безработица, нездравословно високите нива на публичен дълг и все по-голямата пропаст между отделните икономики в Европейския съюз.
В последните няколко години свикнахме за Европа да се говори като за една от най-проблемните зони на икономическата карта на света. След като икономиката на Еврозоната се свиваше в продължение на 6 поредни тримесечия (от последното тримесечие на 2011 до първото на 2013), с което бе отбелязан най-дългия период на рецесия от въвеждането на еврото насам, през изминалата седмица данни на Евростат най-после показаха ръст на брутния вътрешен продукт. През второто тримесечие на 2013 БВП на Еврозоната се повишава с 0.3% спрямо предходното тримесечие, като същия ръст отбелязва и ЕС като цяло. Двигател на ръста са най-вече повишено потребителско търсене и инвестиционна активност в Германия и Франция, чиито икономики нарастват съответно с 0.7% и 0.5%. Добрата новина беше не толкова отбелязването на ръст, което бе очаквано от инвеститори и анализатори, колкото факта, че данните надминаха прогнозите на анализаторите, макар и плахо.