Паниката, обхванала световната икономика под напора на нестихващата пандемия, ни разкри, че отново сме допуснали същата грешка както и при предишните кризи – във времена на възход не сме спестявали достатъчно, а вместо това сме увеличили финансовия си ливъридж до нездравословни нива. А със стопяването на стойността на пазарните индекси сме на път да завършим големия шлем от грешки с още една – продаваме ценни, но същевременно подценени активи. Под „ние“ имаме предвид, разбира се, физическото лице – инвеститор, поддал се на стадния манталитет, възприемайки реалностите емоционално, а не рационално. Естествено, че институционалните „дълги пари“, които се отличават с по-съвършени знания, опит, експертиза и информация хладнокръвно и спокойно наблюдаваха касапницата, водейки се от простичкото правило на Сър Джон Темпелтън: „Моментът за покупка на акции е, когато се лее кръв по улиците”. Гледайки в историческа перспектива S&P 500 скача със 128 % между 31.12.2008 год. и 31.12.2014 год. Подобни увеличения в стойността на индекса след настъпили кризи се наблюдават и в периодите след „черния понеделник“ през 1987 год. и 11 септември 2001 год. Изводът е, че за много инвеститори покупките в момент на криза са се оказали печеливша инвестиция, което ни навежда на мисълта, че

докато за първата грешка лек няма и голям процент компании ще трябва да платят високата цена на необоснованото разхищение по време на икономически подем, малкият инвеститор все още има шанс да обърне момента на борсовите пазари в своя полза.

Още при първия допир с оценката на финансови инструменти се установява едно централно правило – при пазар, изпаднал в екстремум, акцията се оценява само на база на фундаментални подходи или, ако трябва да използваме думите на Уорън Бъфет – „за да инвестираш в нещо, трябва да можеш да напишеш поне един лист с убедителни аргументи в полза на това твое решение“. Причината е крайно логична – пазарът не е перфектният оценъчен механизъм, той често пъти не е прав и има свойството да изпада в балонни състояния. Защо? Защото пазарът – това сме ние, инвеститорите, които не винаги действаме спрямо най-удачната стратегия, максимизираща възврaщемостта ни. Особено във времена на масова паника остават валидни думите на Бенджъмин Греъм: „Инвеститорите биха били по-добре, ако акциите им нямаха никаква котировка на пазара, тъй като това би ги пощадило от душевната мъка, причинена от грешките на преценката на други хора.“

И тъй като статията е все пак на финансова тематика, нека монетаризираме контекста.

Гигантът в управлението на активи Vanguard сподели опита си с три инвеститора с три различни стратегии спрямо тяхното балансирано инвестиционно портфолио с еднаква парична стойност по време на финансовата криза през 2008-2009 година. Инвеститор 1 решава да запази инвестициите си без промяна за периода на цялата криза (50 % в акции и 50 % в облигации). Към 2010 година стойността на портфолиото е напълно възстановена, а до 2017 година е удвоена. Инвеститор 2 продава цялата си рискова експозиция от акции и преориентира портфолиото си към облигации. Стойността на първоначалната му инвестиция е възстановена след 8 години – през 2017 година. Инвеститор 3 излиза от пазара и влага парите си в банка. Стойността на портфолиото не е възстановена към 2017 година, а крайното салдо е 38 % от салдото на инвеститор 1 към 2017 година.[1]  Друг лидер в сферата на управлението на активи – Franklin Templeton пък споделя, че ако даден инвеститор е инвестирал средства в индекса S&P 500 за последните 20 години (до 31.12.2019 год.), игнорирайки всички транзакционни разходи, то възвръщаемостта му на годишна база ще достигне 6.06 %. Ако същият пропусне десетте най-добри дни, възвръщаемостта му ще намалее до 2.44 %, а ако пропусне двадесетте най-добри дни, то тя ще бъде почти 0 %.

Когато в първите редове беше споменато, че продаваме ценни, но подценени активи, много от вас може би се зачудиха какво получаваме в замяна. А отговорът е еднозначен – кеш, вълшебния лек за всяка стресова ситуация. Често манталитетът ни го диктува – имаме ли заделени пари под леглото, проблеми няма, всъщност колкото повече, толкова по-добре. Е, в конкретния случай Мечо Пух е по-прав, преправяйки пословицата на „колкото повече, толкова повече“. Всъщност „по-добре“ трудно би станало, имайки предвид едно основно свойство на парите – те съхраняват стойност, но не я създават. Нека забележим, че никой не твърди, че не трябва да ги имате, а по-скоро, че не трябва да ги трупате.

И за да е още по-лесно да си го представим, добавихме и една графика за цвят – по данни на началника на отдел „Вътрешни пазари“ на австралийската централна банка Мариън Колер, 100 валутни единици, инвестирани в акции през 1900 година, биха имали приблизително 100 пъти повече стойност днес, отколкото ако с тях бяха закупени облигации или бяха сложени в банкови депозити, когато към уравнението е прибавен и ефектът от инфлацията.[2]

Ако погледнем към България, несигурността около успеха на човечеството в борбата срещу вируса бързо обгърна и Българската фондова борса (БФБ), чиито основен индекс SOFIX записа над 20-процентов спад за месец март, а на три пъти през същия месец спадна с над 5 % на дневна база.

Това е подходящият момент за българския инвеститор да превърне хаоса от яма в стълба.

Все пак рецесията е нормална, повтаряща се фаза от бизнес цикъла и колкото и да не ви се вярва – плодородна почва за инвестиции в някои активи, имунизирани срещу нейните зловредни последици. Кои са те на Българската фондова борса? С удоволствие ще споделим с Вас нашето мнение и професионална експертиза по темата на уебинар, организиран от екипа на ИП Карол АД, който ще се проведе след Великден. Следете уебсайта на ИП Карол АД за повече информация относно конкретната дата и час. Очакваме Ви и дотогава не забравяйте да си припомняте следния цитат всеки път, когато четете новините: „Инвеститорът, който си позволява да бъде неоправдано притеснен от нелогичните пазарни спадове в своите участия, извратено превръща основното си предимство в основен недостатък.“

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на финансовите пазари.

[1] Източник: Forbes, https://www.forbes.com/sites/davidrae/2020/03/22/is-now-the-time-to-buy-stocks/#7651a9a51829

[2] Източник: Reserve Bank of Australia, https://www.rba.gov.au/speeches/2018/sp-so-2018-12-13.html