Колекционерските предмети, наричани още „емоционални активи“, „инвестиции на страстта“ и „съкровища“, заемат сравнително малка част от портфейла на богатите инвеститори по света и са сравнително слабо популярна форма на инвестиция в България. Те обаче притежават специфична притегателна сила и много от големите инвеститори решават да вложат богатство си в предмети като класически автомобили, пощенски марки, произведения на изкуството, антикварни мебели, колекционерски картички и други.
Ако разгледаме представянето на KFLII, индекс, който следи динамиката на девет избрани вида луксозни активи, инвестирането в колекционерски предмети изглежда силно атрактивно – индексът увеличава стойността си с 205% за последните 10 години, носейки по-висока възвръщаемост от инвестициите в акции, луксозни имоти в Лондон и дори от златото. Наред с атрактивността си обаче, инвестирането в колекционерски предмети има и своите специфики и рискове. Тази статия цели да ви запознае и с двете страни на този алтернативен клас активи, който би могъл да е удачно допълнение към портфейла ви.
Как се представят колекционерските предмети като клас активи?
KFLII (Knight Frank Luxury Investment Index) е индекс, който комбинира динамиката на девет луксозни актива, включващи произведения на изкуството, класически автомобили, ръчни часовници, пощенски марки и други, в един комплексен индекс. Самото име показва, че той е дело на глобалния консултант на недвижими имоти Knight Frank LLP, който отчита трайно повишение на индекса през последните няколко години. Според последните данни на компанията към края на 2014 година, KFLII показва увеличение с 205% за период от 10 години, побеждавайки много други водещи инвестиции като индекса FTSE 100 (36,4%), S&P 500 (70%) и дори златото (175%).
Източник: http://www.knightfrank.com/resources/wealthreport2015/wealthpdf/07-wealth-report-luxury-spending-infog-all.pdf, indexq.org, Bloomberg, BSE – Sofia
За периоди от 1 и 5 години назад данните не са толкова еднозначни – KFLII се представя по-добре от FTSE 100 и от златото, но изостава от S&P 500. Трябва обаче да отбележим, че KFLII е бил доста по-слабо волатилен от акциите и не е претърпявал такива сериозни спадове, каквито понесоха пазарите на акции през 2008 г.
Интересни са и данните за отделните активи, включени в индекса. Графиките показват, че най-силно представящият се актив са ретро автомобилите, които за 10 г. постигат умопомрачителната възвръщаемост от 487% (за 5 г.: 140%, за 1 г.: 16%), следвани от произведенията на изкуството, колекционерските монети и вината. Най-зле в класа се представят колекционерските мебели, които са с отрицателна възвръщаемост за всеки от разглежданите три периода.
Друг популярен индекс е Mei Moses All Art Index, който в периода 2007 – 2012 г. постига 13.83% средна годишна възвръщаемост при стандартно отклонение 9.86, в сравнение с 4.68% средногодишна възвръщаемост за S&P 500 и стандартно отклонение 22.15.
Предимства на инвестирането в колекционерски предмети
Едно от най-съществените предимства на инвестирането в колекционерски предмети е диверсификацията, която те добавят към портфейл от традиционни инвестиции в акции и облигации. Потенциала за диверсификация на този клас активи е огромен, тъй като корелацията му и с акциите, и с облигациите, е изключително слаба. Цените на колекционерските предмети по-скоро се движат в зависимост от скоростта на нарастване или намаляване на благосъстоянието.
На второ място, е ясно изразената тенденция за многократно увеличаване на цената на добре подбраните колекционерски предмети с течение на времето. В редица случаи отделни колекционерски предмети увеличават стойността си десетки пъти спрямо цената на първоначалното си придобиване. Освен това възвръщаемостта на колекционерските активи успява да надвиши средния темп на инфлация, което силно привлича големите инвеститори, търсещи защита от инфлационните процеси.
Друга особеност, която може да се разглежда и като предимство, е разнообразието от подходи за инвестиране в колекционерски предмети. Съществуват няколко такива, а именно – чрез директна покупка на вещта, чрез закупуване на акции на някоя от компаниите, които се занимават с производство или търговия с такива предмети, или инвестиция чрез фонд, който целево инвестира в колекционерски стоки. Пример за последното са базираната в Лондон Fine Art Fund Group, която с петте си фонда и 250 милиона долара под управление е най-голямата компания за инвестиции в произведения на изкуството, The Collectors Fund (Канзас Сити), който управлява два фонда за инвестиции в колекционерски предмети, и базираният в Люксембург Art Collection Fund. Всички тези фондове са от затворен тип, което означава, че при създаването си имат период, в който набират средства от инвеститори, след което фондът престава да приема нови инвеститори или да изплаща средства на съществуващите такива, и инвестира набраните средства за определен период. През този период инвеститорите нямат достъп до първоначално инвестираната сума. Те обаче обикновено получават част от реализираната печалба от всеки продаден колекционерски предмет. Първоначалната инвестиция се възвръща при ликвидиране на фонда, когато се продават всичките му активи и се разпределя генерираната печалба. Естествено, този тип фондове имат такси за управление, които обикновено са между 1% и 3% от активите на година, както и такси върху реализираната печалба. Също така има и изискване за минимална инвестиция във фонда, която обикновено е между 50 000 и 500 000 долара.
За какво трябва да внимаваме?
Един от най-сериозните рискове при инвестиции в колекционерски предмети е ниската им ликвидност, тъй като те в същността си не са стандартизирани продукти и не се търгуват на регулиран пазар. Това означава, че може да ни е нужно дълго време, за да успеем да продадем притежаван от нас ценен предмет на желаната от нас цена, т.е. възможността да превърнем инвестицията си в свежи пари е ограничена.
Освен това, търсенето на такива предмети, неслучайно наричани още „емоционални активи” е подвластно на определен вид мода сред инвеститорите. В определени моменти даден тип колекционерски предмети или определени автори може да са много популярни и търсени, което да доведе до бурно повишаване на цените им, а в следващия момент вече да не са актуални. Произлизащият риск се изразява в това, че съществува възможността да се инвестира в дадена колекционерска вещ огромна част от средства, които впоследствие, поради емоционалното търсене на участниците на съответния пазар, да не ни дадат желаната възвръщаемост.
На трето, но не и на последно място, е рискът от измама. На пазара често се случва предлагане на неавтентични вещи, затова е необходимо предварително да проверяваме автентичността на всеки предмет, което също е свързано с определени разходи. Ще са ни нужни задълбочени познания за това какви колекционерски активи се търгуват в момента.
Накрая, възможността за инвестиране в колекционерски предмети е по-трудно достъпна за средния инвеститор, поради високите начални цени на повечето предмети на изкуството и поради наличието на изискване за минимална инвестиция при фондовете, инвестиращи в изкуство.
Практически съвети при инвестиране в колекционерски предмети:
Както при всеки вид инвестиция, и при колекционерските предмети всеки инвеститор, с течение на времето, установява какво работи и какво не работи за него. Ето няколко съвета от практиката, които дава Trent Hamm в сайта http://www.thesimpledollar.com.
Първото, а може би и най-важно, е да инвестирате само в колекционерски предмети, чиито пазар познавате много добре. В случай, че не разполагате с достатъчно информация за определения вид активи, не трябва да инвестирате в дългосрочен план на този пазар. Обикновено такава база от знания почти винаги се придобива благодарение на хоби. Изключително трудно е да инвестирате успешно пари в колекционерски предмети, за които нямате задълбочени знания.
След като сте открили пазара, който е най-подходящ за вас и вашите интереси, бъдете информирани за него и за промените, които се случват в него. Ако не сте достатъчно заинтересовани в този вид инвестиции, за да прекарвате известно време, например, всяка седмица или най-малкото всеки месец в проучване на промените на пазара, то не е добро решение да инвестирате на този пазар. В това отношение колекционерските предмети не се различават особено в сравнение с корпоративните акции и облигации. Ако не поддържате актуална информацията за съответната компания, то правите грешка като инвестирате в нейните ценни книжа.
Друг полезен практически съвет е да оставите изгодните сделки да бъдат вашия основен метод за придобиване на нови предмети. Като цяло, купуването от търговци на колекционерски активи не е плодотворно място за инвестиране на парите ви. Въпреки че това е един от най-лесните начини за попълване на колекция, цените на съответните предмети са сравнително високи. Изгодните сделки обикновено се сключат на по-нетипични места за разпродажба, където може да откриете колкционерски актив на ниска цена, който да купите и да препродадете след това на по-висока цена от предходната.
В случай че разполагате с колекционерски предмети у дома, е добре да ги предпазвате и съхранявате на сигурно място, където има по-нисък риск от грабеж. Една от опциите е да притежавате собствен сейф, където да ги поставите, или да използвате банкова касета в трезор на местна банка.
Професионалната оценка на най-ценните колекционерски предмети, с които разполагате, също е съвет, доказал своята полезност в практиката. Ако имате възможност да го направите, оценяването на стойността на дадена вещ от независима компания е възможност да определите нейната автентичност и състояние. Това от своя страна може да доведе и до допълнително покачване на цената на съответния колекционерски актив.
И не на последно място стои диверсификацията като едно от златните правила в инвестирането. Не инвестирайте всичките си свободни парични средстава в един единствен вид активи (само в колекционерски предмети, само в акции, само в недвижими имоти и т.н.). По този начин се намалява риска от загубата на ликвидност, който може да се осъществи при срив на пазара на дадения актив. Това се отнася и за изключително чувствителния пазар на колекционерски предмети, тъй като купувачите могат да бъдат непостоянни с оглед на промяна в техните интереси. Така един относително ценен колекционерски актив може да загуби голяма част от стойността си, а това е риск, на който нито един инвеститор не би искал да се подложи.
Автор на статията е Радослав Цветков, ученик в Националната търговски-банкова гимназия от 11-ти клас, участник в съвместна образователна програма на гимназията и финансова група Карол.