5 прилики между дълговата криза в Гърция и Аржентина и изводите от тях

Гръцката дългова криза е една от най-разточително разтеглените във времето драми между популистко правителство и решени да действат политически целесъобразно кредитори, но не е прецедент в новата световна история. Аржентина, например, е изпадала в неплатежоспособност по външния си дълг цели 7 пъти от обявяването на независимостта си през 1816 г., като последният такъв случай е от миналата година. Най-видими обаче са паралелите между днешната ситуация в Гърция и фалита на Аржентина от 2001 г., когато страната не успя да изплати 93 милиарда долара държавен дълг към МВФ и остана в историята с най-големия държавен фалит към онзи момент.

Thatcher-Socialism

Сходни икономически и валутни режими

Икономическите режими, които водят до криза и в двете страни, споделят редица общи черти – високо ниво на регулация, относително голям дял на държавния сектор, икономики, захранвани от външно финансиране и доминирани от вътрешно потребление (66%-70% от БВП). И двете страни са на опашката в класациите за условия за правене на бизнес и са с високо ниво на бюрокрация и корупция.

И двете страни са обвързани с определена валута – Аржентина фиксира курса на песото, спрямо долара, което е сходно с приемането на еврото от страна на Гърция. Поддържането на непазарен обменен курс помага за справяне с инфлацията, но на цената на влошаваща се конкурентоспособност на местните продукти и услуги.

Раздути държавни разходи за неефективни дейности

И двете страни наливат средства в нереформираните си и неефективни социални системи, докато в същото време избягването на данъци е масово явление, което води до хронично големи бюджетни дефицити. Аржентина използва щедро публични средства, за да финансира раздутите си разходи за отбрана, скъпи и впоследствие незавършени инвестиционни проекти и поемане на частни дългове. В пика на кризата през 2002 г. бюджетният й дефицит надхвърля 6% от БВП (като реалният дефицит остава неизвестен, тъй като много от ангажиментите се водят „задбалансово”, а страната търпи обвинения за манипулиране на статистическите си данни).

В Гърция нивата на бюджетен дефицит са по-високи от изискванията на Европейската комисия още преди кризата от 2008 г., но достигат своя пик през 2009 г. (15,9% от БВП) и 2013 г. (12,3% от БВП). Страната харчи над 17% от брутния си вътрешен продукт за пенсии, повече от всяка друга държава в ЕС. Въпреки че под натиска на ЕС пенсионната възраст започва да се повишава, много широк кръг от професии и социални групи имат право на ранно пенсиониране (под 60 г.) или на допълнителна пенсия, като в страната пенсионерите получават средно 96% от трудовия си доход под формата на пенсия. Сред облагодетелстваните професии попадат, например, техник в радио станция и работник в парна баня, пише Bloomberg.

ГЪРЦИЯ 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Бюджетен баланс, % от БВП -9.80 -15.70 -11.10 -10.20 -8.70 -12.30 -3.50
Публичен дълг, % от БВП 108.75 126.22 145.67 170.96 156.49 174.95 177.19
АРЖЕНТИНА 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
Публичен дълг, % от БВП 31.93 36.39 38.18 44.89 137.51 116.53 106.03
Бюджетен баланс, % от БВП  n/a  n/a n/a -3.60 -6.40 -2.00 0.90

Силна зависимост от външно финансиране и неустойчиви нива на задлъжнялост.

И двете страни разчитат силно на външно финансиране, за да поддържат високото ниво на държавни разходи. Това се оказва фатално за Аржентина при азиатската криза от 1998 г., която води до рецесия в страната, и затягането на политиката на ФЕД през 90-те години (предприето с цел охлаждане на dot.com бума). Последствията са подобни и за Гърция при глобалната финансова криза от 2008 г., когато достъпът до финансиране от капиталовите пазари става силно ограничен, а изискваните рискови премии от инвеститорите нарастват значително.

Аржентина развива силна зависимост от финансиране от МВФ, Световната банка и частни кредитори, най-вече от САЩ, които от своя страна налагат изисквания за строга бюджетна дисциплина. Това изисква от страната да предприеме редица непопулярни стъпки като намаляване на разходи за заплати, пенсии и социални помощи, реформиране на държавната администрация и публичните финанси – все мерки с висока политическа цена, които се прилагат частично и не достатъчно ефикасно от популисткото управление на страната и не дават желания резултат (както и в Гърция). МВФ замразява финансирането си на Аржентина, когато страната не успя да изпълни заложените цели. Подобна е картината днес в Гърция. И двете страни минават през етапи на преговори с кредиторите, предоговаряне на дългове и haircuts (отписване на част от дълговете), които обаче не решават трайно проблемите им. Да си спомним, че дълговата криза в Гърция ескалира още през 2012 г., когато кредиторите се отказаха от част от вземанията си и перспективите пред страната започнаха да се подобряват, което обаче бързо се промени след идването на власт на популисткото правителство на Сириза.

Висока безработица и социално недоволство

Също както и Гърция, фалитът на Аржентина е предшестван от няколко години на икономически проблеми – глобална криза, която въвлича страната в рецесия, повишаваща се безработица, опити на правителството да я овладее като раздува държавните разходи, понижена конкурентоспособност поради фиксирания валутен курс, нездравословни дефицити, увеличаване на задлъжнялостта. Аржентина изпада в рецесия през 1999 г. Доходността по книжата й расте, държавата започва да извършва разплащания в ценни книжа, вместо в кеш, което допълнително задълбочава рецесията, безработицата достига 20% в края на 2001 г. Всичко това отключва вълна от протести и политическа нестабилност (в един момент в Аржентина се сменят трима президента за четири дни).

В Гърция агонията продължава дори по-дълго – рецесията, в която изпада страната през 2008 г., продължава до 2013 г., и след краткотраен ръст на икономиката през 2014 г., данните за първите месеци на 2015 г. отново сигнализират рецесия. Икономиката на страната се е свила с 26% от пика си през 2007 г. (еквивалент на това САЩ да изгубят икономиките на Калифорния, Флорида и Ню Йорк, пише Bloomberg). Безработицата твърдо е над 24% в последните три години. Уличните протести, политическата нестабилност и отчаяните опити на популисткото правителство на Сириза да запаси властта диктуват дневния ред в страната.

ГЪРЦИЯ 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
БВП, % промяна -0.44 -4.40 -5.45 -8.86 -6.57 -3.90 0.77
Безработица, % 7.76 9.62 12.71 17.86 24.44 27.47 26.49
Инфлация, ИПЦ, % промяна 1.97 2.64 5.17 2.42 0.80 -1.71 -2.61
АРЖЕНТИНА 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
БВП, % промяна 3.85 -3.39 -0.79 -4.41 -10.90 8.96 8.91
Безработица, % 14.79 16.06 17.13 19.21 22.45 17.25 13.63
Инфлация, ИПЦ, % промяна n/a n/a n/a -1.07 25.87 13.44 4.42

Банкова криза и замразяване на депозитите

След масирано теглене на депозити поради страх от отпадане на фиксирания курс на песото към долара (1:1 към този момент), Аржентина замразява депозитите, което е последвано от улични протести – ситуация, аналогична на това, което се случва в Гърция тези дни. Нещо повече, държавата решава да превалутира всички доларови депозити в песо, което по това време се обезценява с бясна скорост. Ефектите са масово обедняване на населението, което допълва вредите, причинени от трите години рецесия и високата безработица; колапс на финансовата система и хаос в търговските отношения и функционирането на бизнеса.

Не е трудно да си представим, че ефектите в Гърция биха били много сходни при излизане от Еврозоната. Само за 6 месеца депозитите в банковата система на Гърция намаляват с 20% до под 130 млрд. евро и банките в страната остават платежоспособни единствено благодарение на подкрепата от ЕЦБ. През последната седмица на юни изтеглените средства от депозити достигнаха рекордните 1 млрд. евро на ден в резултат на паниката, че е все по-вероятно страната да се върне към драхмата. Последва затваряне на банките на 29 юни и въвеждане на лимити за тегления на средства и преводи.

Последствията

В края на 2001 г. Аржентина не успява да направи плащането си към МВФ, с което изпада във фалит. Принудена е да девалвира курса на песото към долара до 4:1. През следващата година, икономиката на страната се свива с почти 11%, безработицата се удвоява, достигайки почти 23%, инфлацията е над 25% по официални данни, а над 50% от населението живее в бедност. Държавният дълг достига 137,5% от БВП. Въпреки шока, страната успява да се възстанови през следващите години – обезценката на песото подобрява конкурентоспособността й, а ресурсно-ориентираната й икономика е облагодетелствана от ръста в цените на суровините в този период под влияние на силното търсене от Китай и Индия, както и от глобалния икономически ръст след dot.com кризата от 2001 г. Аржентина успява да преодолее относително бързо и последствията от глобалната криза през 2008 г., но от 2012 г. икономиката й отново стагнира поради трайната тенденция на поевтиняване на суровините.

Заемът към МВФ е изплатен изцяло през 2006 г., но страната и досега не успява да се завърне на световните финансови пазари. През 2014 г. Аржентина отново изпада в неплатежоспособност по част от дълга си, тъй като не се съобразява с решение на американския съд, че трябва да изплати дълговете си към частните кредитори, които не са приели да участват в преструктурирането на дълга й, с което достъпът й до финансиране от глобалните финансови пазари остава затворен. Задлъжнялостта обаче значително се понижава през последните петнадесет години и към края на 2014 г. нивото на публичен дълг към БВП е под 49%. Инфлацията остава основен проблем – през 2014 г. е над 20%, а граждани и фирми се финансират при лихви от 25% – 30%.

Държавата продължава и досега да поддържа фиксиран курс спрямо долара, като извършва още няколко девалвации. Поддържането на фиксиран курс дава тласък на развитието на черния пазар на валута. Към момента доларът на този пазар се търгува на нива от 12-13 песо, докато фиксираният курс е 9.10, което вещае нова обезценка в края на тази или началото на следващата година.

ГЪРЦИЯ 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Търговски баланс, % от БВП -13.0% -10.4% -8.6% -6.8% -4.5% -3.0% -2.4%
Баланс по текущата сметка, % от БВП -14.5% -10.9% -10.1% -9.9% -2.5% 0.6% 0.9%
АРЖЕНТИНА 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
Търговски баланс, % от БВП -2.5% -1.7% -0.6% 1.3% 15.0% 11.2% 6.0%
Баланс по текущата сметка, % от БВП -4.1% -3.5% -2.6% -1.2% 7.5% 5.3% 1.4%

Съдбата на Гърция при евентуално излизане от Еврозоната и връщане към драхмата (или към друга валута) изглежда по-мрачна, поради няколко причини. Първо, очакваното подобряване на конкурентоспособността при обезценка на националната валута едва ли ще има ефект като при Аржентина, тъй като Гърция няма толкова силен експортен сектор, нито е толкова богата на природни ресурси. Нещо повече – страната разчита силно на вноса на основни групи продукти като горива и лекарства. Основните експортни стоки на Гърция са риба (където не може да се очаква силен ръст на експорта поради стриктните квоти за риболов на ЕС), памук (при който търсенето намалява в глобален план и достъпът до банково финансиране е труден) и маслини. Колкото и туристическите пакети в страната да поевтинеят за европейския турист, това едва ли ще е достатъчно да я изведе на пътя на растежа.

Второ, ефектът от обезценката на валутата бързо ще бъде изконсумиран от високата инфлация, която можем да очакваме в страната, особено ако не се придържа към реформите, които МВФ и Световната банка изискват от нея.

Трето, самото излизане от Еврозоната е доста по-сложен процес от простото премахване на фиксиран валутен курс, тъй като Гърция е част от общ съюз, в рамките на който трябва да се съобразява с общата политика и принципи на общността. Преминаването към друга валута би било сериозно предизвикателство – правителството трудно ще намери законен механизъм да превалутира депозитите и задълженията в драхми, а дори и да го направи, следващото от това обедняване на населението и проблеми в бизнеса (който разчита в голяма степен на финансиране от чуждестранни банки, които няма как да бъдат превалутирани) ще отприщят мощна вълна от недоволство. Излизане на Гърция от Еврозоната или дори от ЕС би имало сериозни политически последици не само за страната, но е за целия съюз, и няма да бъде допуснато с лека ръка.

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.