Да очакваме ли нова финансова криза скоро? – Част 2/3

В миналата статия направих анализ на американския пазар, използвайки модела за ротация на секторите в икономиката. Изводите от анализа бяха, че американският пазар не е изчерпал все още потенциала си и за да видим дългосрочен връх в S&P 500 ще трябва да почакаме още поне половин година или дори по-вероятно – няколко години. Колкото по-мащабно е дадено проучване обаче и съответно на колкото повече методи на анализ разчита, толкова по-надеждни резултати може да даде то. Това е причината в днешната статия да разгледам един много специфичен сегмент от световния финансов пазар, а именно – развиващите се пазари (Emerging Markets).

Като развиващи се пазари най-често се определят икономики, в които има изградена финансова инфраструктура (банков сектор, местна борса, регулиращи органи) и единна валута, но които все още не са на нивото на водещите световни икономики като САЩ, Германия или Япония, например. Този тип пазари си атрактивни с по-бързия темп на ръст (съответно възможности за по-бързи и големи печалби) по време на възход на икономиката им. В моменти на несигурност обаче капиталите много по-бързо изтичат от тях. Поради всичко това акциите на компаниите в тези държави се определят най-често като рискови.

В последните месеци развиващите се пазари се представят много по-лошо от американския пазар, който за разлика от тях не само не поевтинява, но и текущо се намира в силен възходящ тренд. Простата логика предполага, че бягство от рисковите активи може да е първи сигнал за нова финансова криза. С колко точно поевтиняват така наречените Emerging Markets, има ли спад и в реалната икономика (БВП на развиващите се страни), какви са причините за това и предупреждение ли е за задаваща се нова световна криза? Потърсил съм отговор на всички тези въпроси във втората част от своето проучване.

На първо място – нека направим проверка с колко точно поевтиняват развиващите се пазари и дали действително се вижда ярък контраст между тяхното представяне и това на американския индекс S&P 500.

Сравнение между доходността на S&P 500 и SPDR S&P Emerging Markets ETF:sp500 + GMM

Представянето на развиващите се пазари изследвам посредством SPDR S&P Emerging Markets ETF, който отразява развитието на 20 държави от цял свят, спадащи към този клас. На графиката ясно се вижда, че до края на 2012 година сравняваните инструменти са в доста добра корелация и развиващите се пазари (означени със символ GMM и червен цвят) напълно нормално постигат по-добра доходност. С началото на 2013 година обаче тази зависимост коренно се променя и докато американските акции продължават да растат със същия темп, постигайки доходност от близо 27.90% за този период, GMM завършва на -10%. Безспорно огромно разминаване. Статистически е доказано, че това разминаване не е нещо типично.  В 59% от времето, в което глобалната икономика бележи ръст, развиващите се пазари постигат по-висока доходност. До това заключение стига изследване на Northern Trust (финансова институция с над 120 годишна история), анализиращо периода Юли 1998 – Април 2013 година. Доходността на капиталовия пазар обаче е само едната страна на нещата. Какво е състоянието на реалната икономика?

Сравнение на БВП на развиващите се страни, световната икономика и САЩ:
World GDP Emerging GDP USD GDP

В горната графика с червена линия е означена средната стойност на ръста на БВП на държавите включени в SPDR S&P Emerging Markets. 2012 година е била по-силна за САЩ и света като цяло, но развиващите се пазари бележат по-малък ръст от постигнатия през 2011 година. След като се убедихме, че има сериозен спад в стойността на акциите от развиващите се пазари, а и в ръста на техния брутен вътрешен продукт, е време да се запитаме какви са причините за това.

Всъщност не всички държави от индекса на Emerging Markets се представят слабо през 2012 година.

Ръст на БВП по години на Филипини, Тайланд и Китай:
BVP aziq kitaiИзточник на данните – архив на Световната банка.

Сред малкото изключенията са Тайланд и Филипини. Бърза проверка показва, че в момента те са и сред най-добре представящите се пазари с доходност съответно 11.4% и 8.91% за година назад. Освен стабилния ръст в БВП за миналата година, основен фактор за това е по-големият дял на износ към САЩ на тези държави вместо към Китай, Япония и други държави от региона. Слабостта на Китай (ако 7.8% ръст на БВП може да се нарече слабост) и особено силното поевтиняване на японската йена тази година поставят много други икономики в азиатския регион в по-неизгодна ситуация. Китай не е спрял бурното си развитие въпреки известно влошаване на някои икономически показатели. В случая по-важни са страховете от евентуална криза. Светът неотдавна си припомни по трудния начин урока, че не е нормално даден актив, пазарен сегмент или дори БВП на дадена държава да расте с ускоряващи темпове година след година без това в даден момент да доведе до неконтролиран спад на цената и паника на пазарите. Така че постепенно по-предпазливите инвеститори изтеглят парите си от китайската икономика и нищо чудно, че не само ръста на БВП намаля, но и в капиталовия пазар на Китай наблюдаваме спад в цената на активите с цели 19.38% за последните 6 месеца. Безспорно опасенията около „твърдото приземяване“ на Китай са една от основните причини за спада на развиващите се пазари тази година.

В интерес на истината случващото се с китайските акции може да се разгледа като част от една по-мащабна идея – бягството от риск при инвеститорите. Едва ли са много случаите в историята, когато американския S&P 500 за няколко години поскъпва повече от двойно, с 1000 пункта (от 666 на 5-ти Март 2009 до 1666 на 16-ти май 2013) при реално растяща икономика, а позитивно настроените инвеститори са едва 39% по данни на Американския институт на индивидуалните инвеститори (AAII). Негативно настроени пък са цели 30.5%. При тези движения процентът на “bullish” настроените трябваше в най-лошия случай да е поне 50%. Ето че постепенно става ясна и другата причина развиващите пазари да не са предпочитаните – инвеститорите се страхуват. Опасността от криза е реална и много хора си затварят очите за силата на сегашния тренд. Един от най-добрите измерители на предпочитанието на инвеститорите към риск е валутната двойка Австралийски долар/Щатски долар (AUD/USD).

Графика на валутната двойка Австралийски долар/Щатски долар (AUD/USD)AUDUSD grafika
Източник на данните – Karoll MetaTrader4

С просто око се вижда, че в момента, въпреки продължаващия възходящ тренд на американските и европейските активи, хората бягат от риск и AUD/USD поевтинява с интензитет, сравним с този по време на финансовата криза през 2008 година. Съответно, бягайки от рисковите активи, хората предпочитат да купуват акции на сигурни пазари – САЩ,Германия и отскоро – Япония. Така че за начало на криза в момента не можем да говорим. Нека не забравяме, че пазарните върхове настъпват тогава, когато почти никой не го предвижда, а не когато една сериозна част от инвеститорите се опасяват от такъв и дори взимат мерки да се предпазят. Това, което се случва последните месеци, е по-скоро временно преместване на капитали от рисковите пазари към водещите икономики.

По-конкретно за аргумента, че евентуална криза може да се предвиди с бягство от по-рисковите развиващи се пазари месеци преди тя да удари и американския индекс – това твърдение просто не е вярно за последните две сериозни рецесии.

Дългосрочна графика на MSCI Emerging Markets Index:
emerging markets chart
Източник www.msci.com

Индексът на развиващите се пазари на MSCI е сред най-добрите източници за тяхното представяне в по-дългосрочен план. На графиката ясно се вижда, че върхът преди кризата на технологичните компании в САЩ тук се е случил през март месец 2000 година. Върхът на S&P 500 е 30-ти Март 2000 година. Подобен е случаят и с последната голяма криза. Върхът на S&P 500 е отново в същия месец – на 11 Октомври 2007 година.

И накрая – след толкова месеци ръст без сериозна корекция – надценен ли е американския пазар и съответно подценени ли са развиващите се пазари? Отговорът може би ще изненада много от вас.

Графика с исторически стойности на P/E ratio на индекса S&P 500:
s&p500 pe ratio hystoricalИзточник www.multpl.com

Оказва се, че нивото на Price to Earnings на американския индекс е далеч под най-високите стойности преди спукването на компютърния балона в САЩ през 2000 година и световната финансова криза от 2008 година. Стойност от 18.67 дори не е в психологическата зона между 20-25, която изглежда се е приемала като момент на надценяване на пазара през миналия век. Така че макар над средната си стойност от 15.49 пункта, този показател все още не е в екстремум. Текущо по данни на Northern Trust P/E ratio на развиващите пазари е 12.1, което е с 2.6 пункта под средната стойност за последните 20 години. В заключение – не можем да кажем, че капиталовите пазари са надценени – нито при развитите икономики, нито при развиващите се.

Втората част от изследването отново даде причини да очакваме, че нова финансова криза няма да настъпи скоро. Да, очевидно имаме бягство от рискови активи, дължащи се на притесненията за спукване на балона в Китай, страх от нова криза и търсене на сигурност, както и влиянието на други фундаментални фактори, които не бяха разгледани в този анализ  – политическия риск в някои иначе атрактивни пазари, поевтиняването на  суровините и нарастваща инфлация на валутите на много развиващи се държави). Изводът обаче е ясен – потенциалът за ръст на финансовите пазари все още не е изчерпан.

Заглавие на коментар: Да очакваме ли нова финансова криза скоро? – Част 2/3

  1. Pingback: Да очакваме ли нова финансова криза скоро? - 3/3 | Карол - Вашият личен инвестиционен партньор!

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.