През последните няколко години инвестирането в дивидентни акции бе една от най-популярните и печеливши стратегии за търгуващите на българския капиталов пазар. Инвестирането в акциите с висока дивидентна доходност даваше възможност за реализиране на възвръщаемост, по-висока от средната за пазара, според изследване на Карол, резултатите от което са представени в тази статия. Нещо повече – акциите с най-висока дивидентна доходност постигнаха положителна обща средна възвръщаемост дори в години като 2010 и 2011, през които индексите на БФБ отбелязаха загуби. Картината е коренно различна от началото на 2013 г. насам, когато основните борсови индекси отбелязват ръстове, значително надминаващи доходността (дивидентна и капиталова) на дивидентните акции.
Дивидентните акции в мечи пазар
Изследването ни показва, че акциите с най-висока дивидентна доходност са се представили по-добре от пазара като цяло по време на мечия пазар през 2010 – 2012 г. Включваме 2012 в мечия пазар, тъй като движението на SOFIX през годината представлява консолидация между нивата 286 и 345. Както се вижда от таблицата по-долу, портфейл съдържащ равни тегла от 15-те акции с най-висока дивидентна доходност за съответната година е имал по-добро общо представяне (включващо капиталова печалба и дивиденти) от SOFIX през всяка една от последните три години.
Макар това директно сравнение да има своите слабости – например, то не отчита реинвестирането на дивидентите от портфейла с дивидентни акции, също така – сравнява средноаритметична доходност (портфейла с дивидентни акции) със среднопретеглена (SOFIX), то ясно показва, че през 2010, 2011 и 2012 г. стратегия, инвестираща равни тегла в акциите с най-висока дивидентна доходност би произвела по-висока обща възвръщаемост от стратегия, инвестираща в акциите от SOFIX (с теглата им в индекса).
Дивидентните акции в бичи пазар
През 2013 г., когато на българския капиталов пазар се формира ясно изразен възходящ тренд, картината е коренно различна. От началото на годината до 13 юни, топ 15 дивидентните акции (включително тези с предложен, но все още неодобрен от ОСА дивидент) са генерирали обща доходност (капиталова и дивидентна) от едва 20.6%, изоставайки от пазара като цяло, чийто основен борсов индекс SOFIX се е повишил с 28.5% през периода.
Тези наблюдения показват, че в периода 2010 – 2013 г. дивидентните акции на БФБ са се представили по-добре от пазара като цяло при низходящ тренд или консолидация, и са изоставали от пазара при наличие на възходящ тренд.
Интересен е и фактът, че основната част от общата доходност през 2011 и 2012 г. е формирана от дивидентите. Тезата, че дивидентите са основен източник на доходност при мечи пазар се потвърждава от изследване на В. Катсенелсон върху американския пазар, което обхваща значително по-дълъг период – от 1900 до 2010 г. В този период средногодишната доходност на S&P 500 e 10%, от които 5.5% се обясняват от дивидентната доходност, показва изследването, публикувано в книгата на Катсенелсон Active Value Investing. Представянето в отделните години обаче варира в широки граници в зависимост от посоката на движение на пазара. При мечи пазар (включително консолидация) дивидентната доходност формира 90% от общата средна годишна възвръщаемост, докато в годините с преобладаващи бичи настроения дивидентната доходност е формирала едва 19% средната обща възвръщаемост на пазара.
Причините
Популярността на дивидентните акции по време на спадове и консолидации на пазара може да се обясни до голяма степен с факта, че регулярните парични потоци към акционерите под формата на дивиденти намаляват риска за инвеститорите, тъй като им дават възможност да възвърнат текущо част от инвестицията си в моментите, в които възвръщаемостта на повечето акции е отрицателна или близка до нула. Освен това, компаниите, изплащащи редовно дивиденти, обикновено работят в слабо циклични сектори като телекомуникации, комунални услуги, производство на потребителски стоки, здравеопазване, които са слабо засегнати от икономическите кризи. Като правило това са по-зрели компании, със стабилни позиции на пазарите си (value stocks), поради което финансовото им състояние е по-малко податливо на влошаване на макро средата. Това, от своя страна, рефлектира в по-ниска волатилност в цената на акциите им (по-малко риск). Когато инвеститорите са притеснени за перспективите пред пазара, те се стремят да избягват риска и предпочитат по-голяма част от инвестициите им да е в по-ниско рискови активи.
От друга страна, по-слабото представяне на дивидентните акции при бичи пазар може да се обясни с по-слабите ръстове на value компаниите в сравнение с цикличните компании (строителство, недвижими имоти, производство и търговия с индустриални стоки) и акциите на растежа (growth stocks), които са най-засегнати по време на криза, но пък при възстановяване на икономиката реагират най-рано и отбелязват най-силни ръстове. Тези компании рядко решават да изплащат дивиденти, а по-скоро запазват ресурса си, за да се възползват от добри възможности.
Означава ли всичко това, че при покачващ се пазар не трябва да инвестираме в дивидентни акции?
Не. Инвестиционните ни цели (желана доходност и толерантност към риск) и ограничения определят в какви инструменти да инвестираме. Дивидентните акции са подходящ инструмент за диверсифициране на портфейла и намаляване на риска му, както и за получаване на текущи парични потоци. Те също поскъпват при възходящ тренд, но обикновено с по-слаб темп в сравнение с акциите, които са по-чувствителни към икономическия цикъл. За сметка на това, инвестициите в дивидентни акции се асоциират с по-нисък риск.
Как обаче предварително да разберем кои са акциите, които ще реализират най-голяма дивидентна доходност? В следващата статия ще представим стратегия, с която лесно да подбираме най-обещаващите дивидентни акции и ще разгледаме как тази стратегия се е представила в последните няколко години.