Седем въпроса по повод влизането на България в Европейския валутен механизъм – ERM II

На 10.07.2020 год. България стана част заедно с Хърватска и Дания от валутния механизъм (ERM II), подготвящ страните-членки на Европейския съюз за тяхното задължение за присъединяване към валутния съюз. В тази статия ще Ви предоставим отговори на седемте най-важни въпроса, които вълнуват участниците на българския капиталов пазар по повод това събитие.

  1. Какво е ERM II и защо е толкова важно?

В размките на присъединителния договор, който страните подписват преди официалното си влизане в Европейския съюз, всяка от тях се задължава да приеме в един момент общата европейска валута – евро. За тази цел, обаче, държавите трябва да отговарят на пет критерия, по-известни като Маастрихтските критерии.

  • Инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени –не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни-членки с най-ниска инфлация;
  • Бюджетен дефицит, измерен като процент от БВП – не повече от 3%;
  • Държавен дълг, измерен като процент от БВП – не повече от 60%;
  • Дългосрочен лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации – не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни-членки с най-ниска инфлация;
  • Стабилност на валутния курс към еврото.

В рамките на валутния механизъм България ще трябва да докаже изпълнението на последния критерий. Първите четири макроикономически задължения трябва да бъдат осъществени без използването на националната валута като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и на износа. В рамките на ERM II българският лев може да демонстрира колебания в границите на +/-15 % спрямо централния курс, който към момента е 1.95583 лева за едно евро.

 

  1. Ще се промени ли валутният курс лев-евро

България влиза в механизма от деликатна позиция, която напомня тази на Прибалтийските републики, тъй като в страната вече има дългогодишно функциониращ валутен борд – т.е. фиксираният курс за нас и нашата икономика не е нищо ново и непознато. Нещо повече, валутният борд е по-рестриктивен режим на фиксиран курс отколкото предложения от ERM II. В този смисъл, в конкретния случай на България предимството се превръща в негатив като предизвикателството е да се убедят икономическите агенти, че не предстои промяна и/или разхлабване на политиката за строго фиксиран курс лев – евро. Всъщност такава е малко вероятна, особено, ако погледнем към Прибалтийските държави, които влязоха във валутния механизъм с вече функциониращи валутни бордове. При Естония и Литва курсът не се промени за времето, което прекараха в ERM II. И за да разсеем напълно съмненията около влиянието на евентуална икономическа криза върху този индикатор – и двете Прибалтийски държави останаха в рамките на валутния механизъм по време на финансовата криза в периода 2008-2009 година.

 

  1. Да очакваме ли бърза краткосрочна промяна в икономическата ни ситуация?

Промяна в краткосрочен план не би трябвало да се очаква. ERM II няма да донесе сериозни изменения в начина, по който българската икономика се движи, преди всичко поради факта, че българският лев е отдавна свързан във фиксиран курс с еврото. Единственият бърз ефект, който би могъл да се очаква, е намаление на лихвите или цената на дълга. От октомври 2020 год. българските банки са под директния контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ), което би трябвало да води до две основни последствия – по-голяма стабилност на финансовата система и по-силна интеграция в рамките на Европейския съюз. Въпросните последствия се подсилват и от друг важен момент – при колебания на валутния курс, които стигат до границите на позволените +/- 15 % от централния, ЕЦБ е длъжна да координира с местната централна банка стабилизирането на валутата – т.е. тя би могла да се превърне в кредитор от последна инстанция.

 

  1. Какви са дългосрочните перспективи?

Всъщност това е и най-централната точка, около която се събират и реалните ползи от влизането ни във валутния механизъм, а именно, че България е пред последната стъпка преди приемане на общата европейска валута. Присъединяването на държавата ни към валутния съюз би трябвало да има основно два положителни ефекта за българската икономика, а именно:

  1. Решително поощряване на инвестициите в страната ни чрез акумулиране на репутационен капитал вследствие от пълната интеграция на страната в рамките на единния европейски пазар;
  2. Създаване на възможност за разрастване на родните компании чрез премахване на валутния риск и увеличаване на кредитния рейтинг, респективно намаляване на цената на дълга.

Ако разгледаме страните, близки до България и нейната икономика, които преминаха успешно през валутния механизъм, ще видим и възможните позитиви на практика. Словакия произвеждаше през 2005 година, когато стана част от ERM II, около 220 хил. автомобила годишно. Днес малката страна от Централна Европа е най-големият производител на автомобили на глава от населението в света като за 2019 год. фабриките й са изработили над 1 милион леки автомобилa.[1] От друга страна, БВП на глава на населението на Литва нараства със 75 % от момента на влизане в механизма до края на 2019 год. Прибалтийската дръжава стана част от ERM II през 2004 год. в рамките на икономическа ситуация, много сходна с българската в момента – БВП на глава от населението около 10 000 долара по цени от 2010 год.[2]

 

  1. От какво зависи успехът?

Икономическият растеж не би могъл да бъде постигнат чрез влизане в даден механизъм или съюз. Литературата всеобхватно разглежда основните предпоставки за изпълнението на тази цел. Обикновено правилото гласи, че малки и отворени икономики като българската разчитат основно на чужди капитали и инвестиции, които да предизвикат позитивни вълнови ефекти за местния бизнес. Привличането на чуждестранни инвеститори, обаче, се обляга не само на макроикономическа стабилност, където сме отличници, но и на качество на институциите. В България второто е очевиден дефицит. По индикатор контрол на корупцията на Световната банка (2.5 – висок антикорупционен контрол; -2.5 нисък антикорупционен контрол) България е на последно място в целия Европейски съюз и далеч от резултатите, постигнати от предишните страни-участнички в ERM II механизма. Лошото качество на институциите, всеобхватният brain drain (бягство на квалифициран човешки капитал) и демографската криза ще продължават да спъват процеса по наваксване на изоставането ни от другите европейски държави.

 

  1. Кризисно влизане в ERM II – има ли проблем?

При настъпването на икономическа криза от особено големи размери, невъзможността на дадена страна да имплементира собствена монетарна политика може да се окаже с негативен ефект. Липсата на възможност Българската народна банка (БНБ) да използва монетарни инструменти ще направят отговора на страната ни на рецесията по-малко гъвкав. Липсата на монетарна възглавница има директен негативен ефект върху доходите на българските граждани. Независима монетарна политика би могла дa окаже помощ на българските производители в период на сериозна криза чрез обезценяване на валутния курс. По този начин би могъл да бъде стимулиран износът и да се предотвратят масови ограничения в наемането и ръст в освобождаването на работна ръка. В рамките на ERM II, обаче, това е невъзможно. Всъщност спокойно може да се твърди, че България няма собствена независима монетарна политика от приемането на валутния борд. Влизането във валутния механизъм е просто потвърждение на това дългогодишно решение.

 

  1. Ефектът върху капиталовия пазар

Както вече установихме, краткосрочен ефект от влизането в ERM II не би трябвало да се очаква, съответно бърза промяна на българския капиталов пазар е малко вероятна. Сравнявайки макроикономическите индикатори и развитие на България и една от най-близките до нея страни по структура, икономика и начален старт – Литва, която вече е част от Еврозоната, ще забележим, че разлика на макроикономическо ниво трудно може да се открие – ръст на БВП и нива на инфлация са сходни. БВП на глава от населението също се увеличава с почти еднакви темпове. Разликата идва при контрола на корупцията, който в България е занижен. Индикаторът може да се използва и като представителен знак за качество на институциите. В същото време Литва вече е част от Еврозоната от 2015 год. и прекара близо 10 години в ERM II. Обръщайки поглед към движението на основните индекси в двете държави ще видим, че OMX Vilnius All-Share Gross Index се представя по-добре от SOFIX като промяната започва в периода, в рамките на който Литва се намира във валутния механизъм. Възможно обяснение за разликата в представянето е комбинация от два факта: престоя на Литва във валутния механизъм, който поощрява Прибалтийската страна да изгради привлекателна институционална рамка за привличане на чужди инвеститори. В резултат на това беше притеглен и стратегически собственик на борсата, а именно NASDAQ, който обедини финансовите пазари на Литва, Латвия и Естония с цел да се ограничат транзакционните разходи и да се улесни презграничната търговия на ценни книжа.

Изводът от този микроанализ е, че валутният механизъм сам по себе си не е панацея, но може да действа като необходимият мотивационен тласък за икономиката на България и Българската фондова борса, който да осигури по-добро качество на институциите и по-силна либерализация на капиталовия пазар по подобие на Прибалтийските държави.

 

[1] Източник: The International Organization of Motor Vehicle Manufacturers, http://www.oica.net/category/sales-statistics/

[2] Източник на всички макроикономически и институционални данни: база данни на Световната банка, https://data.worldbank.org/

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.