Петролът – дар или проклятие?

Наличието на ценен природен ресурс често има противоречив ефект за дадена страна. Петролът, например,  носи просперитет и високи доходи, но често страните, богати на този ресурс, базират икономиката си изцяло на добивната и експортна индустрия на черното злато, потискайки развитието на останалите индустрии. Прекомерната зависимост от петрол често превръща ценната суровина в проклятие вместо дар, разболявайки страните от т.нар. Dutch disease (бълг. ез. – холандска болест).

Какво представлява холандската болест?

Терминът Dutch disease е въведен от The Economist през 1977г., за да опише как откритието на Холандия на голямо находище на природен газ през 1959г. довежда до свиващ се промишлен сектор в следващите 20 години. Една икономика страда от холандската болест, когато за продължителен период от време търговското салдо е в излишък поради износа на ценна суровина и съответно привлича чужди парични потоци в страната. Този процес повишава стойността на местната валута и намалява конкурентоспособността и развитието на икономиката, която не е обвързана с ценната суровина.

Вирусът на холандската болест е изключително проявен в двете най-големи страни производителки на нефт и природен газ – Саудитска Арабия и Русия.

Първи стъпки на Саудитска Арабия за намаляване зависимостта от петрола

Днес Саудитска Арабия държи 18% от доказаните световни петролни резерви, а секторът на петрола и природния газ представлява около 50% от БВП на страната и около 85% от износа[1]. Петролът тече във вените на Саудитска Арабия, и спадът в цената му обуславя и новата политика на заместник принц Мохамед бин Салман. В края на април месец, той обяви своите средносрочни планове за развитието на Саудитска Арабия. Сред тях попада идеята малките и средни бизнеси да представляват до 35% от икономиката до 2030г., продажбата на дял от държавния монополен нефтен гигант Сауди Арамко, а също и създаването на най-големия държавен финансов фонд, който инвестира в държавни активи[2]. Към момента Саудитска Арабия инвестира излишъка от петролната си индустрия във фонд, наречен SAMA Foreign Holdings, чиито активите възлизат на $598.4 млрд, нареждайки фонда на 4-то място в света. Целта на реформите, които предвижда заместник принца, е зависимостта на страната от черното злато да намалее значително до 2020г. Дали тази тежка форма на холандска болест би могла да бъде излекувана за толкова кратък период от време е съмнително.

Как непостоянството в цената на петрола се отрази на Русия?

Волатилността в цената на петрола има директен ефект върху растежа и на руската икономика, изразен пряко чрез нетния износ. Едно 10% увеличение в цената на нефта повишава нетния износ на Русия с 8%, като единствено Венецуела и Саудитска Арабия имат по-голям базисен ефект. Ефектът, който черното злато има върху руската валута, е повече от очевиден – свободно-плаващата рубла е като залепена към нефта и кротко следва неговия ход[3]. Спадът в цената на суровия петрол през  2015г. бе последван от обезценяване на руската рубла, което увеличи конкурентоспособността на останалите индустрии. Секторът на информационните технологии скочи с 28% на годишна база през 2015г., фармацевтичният добави 8.8%, а земеделието се увеличи до 4.4% от БВП, на най-високите си нива от 2003г. насам.[4] Петролната експортна индустрия държи около 30% дял от БВП на Русия, затова ценовото предимство на руските стоки и услуги, наблюдавано през предходната година, не би било достатъчно, за да оздрави икономиката на Русия.

Венецуела се бори за оцеляване

Без съмнение, една от най-тежките жертви на холандската болест е Венецуела, като приходите от петролен износ на страната се равняват на 95%, а нефтената индустрия достига около 25% от БВП[5]. Докато цената на черното злато беше висока, гражданите на южноамериканската страна се радваха на субсидии за храна и високи заплати, но не и на правителствени реформи за устойчива икономика. Страната е в рецесия от началото на 2014г. като тя достигна своя връх на 14 май 2016г., когато президентът Николас Мадуро обяви 60-дневно извънредно положение[6]. Страната се бори за оцеляване със скачащата инфлация, хроничен недостиг на хранителни и медицински стоки, режим на тока и водата[7].

Норвегия по пътя на устойчивото развитие

Болестта по държавите, богати на природни ресурси, е в кръвта и на Норвегия. Откритието и експлоатацията на находище на нефт и природен газ в Северно море през 60-те години на XX век се превърна в основния двигател на норвежката икономика. През годините, когато Brent се търгуваше между $100-$120 за барел, Норвегия бе считана за една от най-добре функциониращите страни в света поради своята силна икономика и високо-ефективна социална система. След като цените на нефта започнаха да падат през 2013г. стана видно, че норвежката икономика е небалансирана. Преди 3 години норвежката крона достигна 13-годишен връх спрямо други ключови валути, което застраши растежа в сектора на услугите и промишлеността. Безработицата в Норвегия стигна до 4.3% през 2015г.[8], най-високите си нива спрямо 1995г. Ипотечните кредити надминаха 200% от годишния „разполагаем доход“ на норвежци, правейки ги едни от най-задлъжнелите граждани на Европа.

snip1

Премиерът на Норвегия, Ерна Солберг, не отрича нарасналата зависимост на икономиката от петролната индустрия, но за разлика от Венецуела, Русия и Саудитска Арабия, скандинавската държава използва приходите от петролната индустрия, за да развие промишлената индустрия и сектора на услугите. Норвежкият държавен инвестиционен фонд, Government Pension Fund Global, съхранява финансовия излишък от производството и търговията с петрол на страната. Той е най-големият в света, управлявайки активи на стойност $ 847.6 млрд. За 2016г. Министър-председателят прогнозира растеж в алуминиевата индустрия, здравеопазването и в риболовния сектор[9] (почистена и пакетирана 7 килограма сьомга струва колкото един барел нефт). Активното развитие на скандинавската държава определя една диферсифицирана икономика в дългосрочен план, която да се възползва единствено от позитивите от черното злато.

Изобилието на природни ресурси би могло да доведе дадена страна до ръба на икономическа депресия, каквото е настоящето на Венецуела, но при политика за устойчиво развитие ценните ресурси предопределят просперитет.


[1] Organization of the Petroleum Exporting Countries

[2] Bloomberg, David Fickling, „Saudi Arabia Goes Dutch”

[3] Forbes, Kenneth Rapoza, “Despite Weathering Sanction Storm, Russia’s ‘Dutch Disease’ Gets Worse”

[4] Bloomberg, Olga Tanas, “Russia Retools After Crash as Post-Oil Economy Takes Shape”

[5] Organization of the Petroleum Exporting Countries

[6] The New York Times, “Venezuela’s Downward Spiral”

[7] The Guardian, Emma Graham-Harrison, “Venezuela president Nicolás Maduro declares state of emergency”

[8] OECD Data

[9] BBC, Jorn Madslien, “Norway seeks to diversify its economy as oil earnings plunge”

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.