Пет очаквания за втората COVID – 19 вълна

На 29.10.2020 год. България записа рекорден брой от 2760 заразени с вируса SARS-CoV-2. В същото време правителството побърза да въведе и първите ограничения след безпроблемното лято като нощните заведения спряха работа, а гимназисти и студенти преминаха в дистанционна форма на обучение. На международно равнище Франция стана първата европейска страна, която въвежда пълна карантина поне до 1 декември. Германия я последва часове по-късно.

Реакцията на пазарите беше мигновенна и S&P 500 изтри 3.5 % за един ден, което е и най-лошото му дневно представяне от юни. Всички тези развития би трябвало да бъдат повод за инвеститорите на финансовите пазари да преоформят бъдещите си очаквания.

Екипът на ИП Карол АД Ви предоставя пет очаквания за втората COVID – 19 вълна.

  1. Историята се повтаря

Въпреки че вниманието на борсовия участник обикновено е насочено напред в бъдещето, не по-малко важна част от процеса на инвестиране е и внимателният анализ на миналото. Поглеждайки към епидемията от испански грип през 1918-1920 год. виждаме ясно предпоставките за последващи вълни. Болестта разтърсва света в рамките на три вълни, чиито времево разпределeние се припокрива с генезиса на коронавируса от 2019 год. Като най-смъртоносната е втората вълна в периода октомври-декември 1918 год.

Трите вълни на испанския грип на база на данни от Великобритания

Източник: Taubenberger, Jeffery K.; Morens, David M. (2006). “1918 Influenza: the Mother of All Pandemics”

В допълнение, пандемията от средата на 1918 год. е съпътствана от познатото ни вече публично недоверие за размерите и сериозността й, научно медицинско безсилие и постоянно търсене на компромис между строгите мерки и техните икономически последствия.

  1. Същият отговор

Научно медицинско безсилие – това е и основния фактор, който обуславя и липсата на по-различна от вече изпитаната реакция срещу увеличаващия се брой заразени. Към този момент светът е далеч от ваксина срещу болестта или всеобщо приет и напълно тестван препарат с ефикасен ефект срещу патогена. В същото време, месеците на нисък брой засегнати от вируса са напълно недостатъчни за значително увеличение на медицинската обезпеченост в България и по света. С оглед на този контекст, частичните или пълни блокади представляват единственото решение срещу претоварването на системите на здравеопазване в резултат от скоростния пореден поход на коронавируса. До този момент ситуацията в България не предполага да се случи нещо по-различно от наблюдаваното в Западна Европа. Частично в страната ни, подобно на другите европейски държави, бяха въведени противоепидемиологични мерки в края на октомври като затваряне на нощните заведения, провеждане на спортни мероприятия без публика и дистанционно обучение за гимназисти и студенти. Нашите очаквания са, че при продължаващ ръст на заболели, е силно вероятно да станем свидетели на по-строги разпоредби като частична или дори пълна карантина, подобно на тази в периода март-юни.

  1. Инвестициите и износът ще понесат най-тежкия удар

Ако трябва да съдим по ефекта, който имаше върху българската икономика локдаунът от началото на 2020 год., най-засегнатите елементи от БВП, за които българският участник на капиталовия пазар трябва да се тревожи, са инвестициите и износът. За второто тримесечие бруто капиталообразуването се е свило с 26.5 % по реални цени на годишна база, а износът изживява спад от 18.4 % за същия времеви период. Втората вълна ще усили вече съществуващата тенденция. Очакванията са за отлагане и спиране на инвестиционните проекти и плановете за разширяване на пазарните дялове на българските публични компании особено в секторите индустрия, промишленост, недвижими имоти, транспорт и туризъм. Отделно, намаляващият износ ще удари по продажбите на експортно ориентираните дружества на БФБ. Очакваме натрупване на парични средства, ограничаване на оперативните разходи, кореспондиращ спад в продажбите и намаляващ инвентар.

Спад на годишна база по реални цени в БВП на България по елементи за крайно използване за второ тримесечие на 2020 (хил.лв)

Източник: Национален статистически институт

  1. Риск от дефлация и увеличаващ се държавен сектор

Идващата втора вълна и мерките, които правителствата ще приложат, за да се справят с нея, ще имат своя ефект и върху всеобщото ценово равнище. Очакванията са за понижаване на стойността на енергийните продукти и намаляващо търсене в резултат от бъдещия локдаун. Всичко това увеличава риска от дефлация. Със спада в ценовото равнище обикновено се свързва замразяването на работните възнаграждения и нарастването на номиналния размер на дълга. С други думи, разполагаемият доход ще спре растежа си, а за длъжниците ще стане още по-трудно да покриват дълговете си. В допълнение, ударът, който ще понесат малките и средни предприятия в секторите транспорт, туризъм, култура и спорт най-вероятно ще доведе и до нова вълна от безработни. Като реакция на бъдещите тенденции правителството ще отговори с инструментите на фискалната политика. Вече виждаме от проектобюджета за 2021 година, че са планирани бюджетни дефицити до 2023 година, които ще бъдат постигнати основно чрез по-големи трансфери към домакинствата и директни разходи за социални цели като осигуряване, образование и здравеопазване. Средствата в планирания бюджет ще бъдат набрани чрез привличане на дългово финансиране и участие в рекордния кризисен бюджет на Европейския съюз. Очакванията са, че фискалните инструменти ще смекчат негативния ефект от спада на икономическата активност вследствие от разпространяващата се зараза. Ограничените фискални възможности на България не биха представлявали сериозна заплаха, тъй като зад страната стои Обединена Европа, а и кредитният рейтинг и досегашната фискална дисциплина са плюсове, които финансовите пазари ще оценят. Големите проблеми тук са основно два: доколко средствата ще бъдат усвоени така че действително да омекотят ефекта от кризата– от първоначалната идея на проектобюджета се вижда, че правителството по-скоро се стреми към увеличение на потреблението чрез директни трансфери към домакинствата (потребителите) и не насочва необходимото внимание към стимули за компаниите в пострадалите сектори (продуцентите). Дали това решение е правилно, предстои да разберем. От друга страна, ролята на държавата като дистрибутор на помощи към бизнеси и домакинства увеличава неимоверно нейната тежест в рамките на икономическия живот в страната. Доколко незадоволителното качество на институциите в България ще се окаже пречка пред безпристрастното и ефективно разпределение на средства там, където са най-нужни, е също легитимен въпрос.

Инфлация  на годишна база за периода 2017-2020 год.

Източник: Национален статистически институт

  1. Разпродажба на БФБ?

Предпоставките за повторение на мартенския сценарий с масовата разпродажба по световните капиталови пазари са налични в създалата се ситуация на връхлитаща втора вълна. Добрата новина за българските инвеститори е, че дори и да има падане, то няма да е от високо. Българският фондов пазар продължава да бъде фундаментално подценен. Непретегленото съотношение цена/печалба на компаниите в индексите SOFIX и BGBX 40 намалява и през второто тримесечие като при бенчмаркът на сините чипове печалбата на акция се свива с 9 %,  а пазарната капитализация с цели 20 %. В същото време печалбата на акция при BGBX 40 остава почти непроменена като същевременно е отчетен спад в пазарната капитализация с 8.4 %. Българският бенчмарк SOFIX продължава да изпуска възвръщаемост като средномесечният темп на възстановяване след мартенските спадове е 0.32% в сравнение с ръст  от 4.49 % при S&P 500, 4.26 % при DAX и 1.42 % при Belex 15.  Като обобщение, рискът от повторение на мартенските спадове на БФБ е нисък поради факта, че пазарът не възстанови предкризисното си ниво за последните шест месеца и относително ниската задлъжнялост на българските публични компании.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на финансовите пазари.

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.